MARCO BICEGO и изкуството на гравирането

Гравьорът и Буриното

Допирът до гравирана златна повърхност е способно да развълнува всеки ценител на изяществото и красотата. Създаването на изкусни детайли и играта на светлосенки датират още от началото на металообработването, с раждането на първите цивилизации. Техниката на златарското гравиране се състои в създаване на деликатни и нежни линии на повърхността на благородния метал с помощта на специален инструмент, наречен Бурино. В зависимост от формата и размера му, гравьорът създава фини резки с различна форма, дълбочина и ширина въз основа на желания дизайн, които образуват специфичен ефект на дълбочина и отражение на светлината.

Исторически погледнато

Изработването на умели гравюри предизвиква възхита още от времето на минойското изкуство от 1700 г. пр.н.е. Откриваме ги в изобразяването на божествата на древна класическа Гърция, в сцените, изрисувани върху сребърните прибори на елита на късната Римска империя между 4-ти и 5-ти век след Христа, в традиционните изображения върху медальони, токи и брачни халки, произведени от златарите на Византийската империя. Гравирането преживява истински възход по времето на Ренесанса. Изкуството започва своя бляскав път както в графиката, така и в златарството, достигайки художествено и занаятчийско съвършенство. Гравюрата на девизи, любовни стихотворения, фигури и пейзажи върху златни и сребърни бижута става популярна в изисканите и елегантни късносредновековни европейски дворове. През този период златарската гравюра със своята „кампитура“ и стилизирана листна орнаментика е в явна конкуренция с текстурите на изящните платове - продукти с особена гордост за италианските дворове.

Гравюрата е вдъхновена именно от преплитането на луксозните ренесансови тъкани и златни нишки, които придават специфични светлосенки и дълбочина на платовете. Тази игра на отражения между светлина и материя e характерна за изкуството от средата на ХХ век, като благодарение на гравирането в нови форми се предава и на съвременната бижутерия. През осемнадесети и деветнадесети век се наблюдава усъвършенстване на инструментите за гравиране. Разширява се гамата от форми и видове, което позволява на златарите и гравьорите да експериментират по-смело. Иновациите на съвременната епоха развиват инструмента Бурино, чрез който се засилва визуалния и тактилен ефект, получен чрез създаване на безкрайно малки и много плътни резки в една и съща посока. Както се случва в писането, в рисунките и в гравираните „кампитури“, всеки занаятчия има свой собствен подход и стил, които са характерни и специални по свой начин и често са резултат от години специализация и работа.

Въпреки напредъка на технологиите гравирането остава техника с дълбоко човешко измерение, в която добродетели като прецизност и страст са основните предпоставки за постигане на най-високо качество. За майстора гравьор Буринът е като естествено продължение на ръката. Всеки уважаващ себе си гравьор има своя собствена серия Бурини, която го съпътства с години в професията, ревниво пазена с любов. "Бог е в детайла" е казал писателят Гюстав Флобер и това особено важи за бижуто. Този миниатюрен предмет е със силна символика и е способен като с магическа пръчка да подчертае и освети тази част от тялото, върху която се носи. Бижуто говори чрез своите детайли.

Marco Bicego в света на гравьорското изкуство

За Marco Bicego линиите, изкусно създадени от гравьора върху златните повърхности на неговите бижута, не само създават повърхност, която е привлекателна за окото и съблазнителна на допир, но също така й придават силен отличителен характер.